240 километра е приблизителната дължина на тунелите, които прорязват София. В тази цифра не се включват изкопите за метро, бомбоубежищата, подземните военни обекти, покритите корита на реките. Толкова са само така наречените проходими колектори. По тях практически под земя може да се стигне до всяка точка на столицата. Обаче е силно препоръчително да не се прави. В повечето от колекторите има кабели с много високо напрежение. И вероятността случаен посетител да се опържи в тях е твърде голяма. Освен техниците, в тях на практика влизат само крадците на кабели. Дори и тези случаи обаче са намалели, откакто тунелите са оборудвани със СОТ. На теория сензори има във всеки тунел под паветата на столицата. На практика обаче не е така. Няколко шахти, в които няма ток, са се превърнали в обиталище на битниците.
До началото на 90-те години подземните комуникации са един от най-строго охраняваните обекти в държавата. Тунелите са с височина 2,10-2,30 метра. Минималната им ширина е 80 сантиметра, но има и значително по-просторни. 40 души са били назначени на щат с единствената задача да обикалят подземията ден и нощ. Основната им грижа е била да гледат дали някоя тръба “сълзи”. Така тя може да се подмени още преди да е избила и наводнила колекторите. Но заради непрекъснатите патрули до края на 80-те години външните посетители се броят на пръсти и са най-вече любопитни дечурлига.
По конструкторски замисъл в подземията може да се влезе само от двайсетина диспечерски пункта. Всеки от тях покрива между два и половина и пет километра във всяка посока на преплитащите се подземия. Пак по конструкторски замисъл през шахтите не може да се влиза, защото би трябвало да се отварят само отвътре. През неголямо разстояние в тунелите има метални противопожарни врати. Те обаче не се заключват, за да не отрежат пътя на изпаднал в беда техник. Има и осветление, макар че много от лампите не работят. През всеки 80-120 метра има ключ, който гаси изминатата секция и включва следващата.
На 16 метра под земята е най-големият тунел в София. Намира се в Лозенец и продължава около 4 километра. Софиянци не са усетили кога е построен – издълбан е по подземен способ. Една дупка, колкото основа на сграда, е била единственият видим белег при строежа му. Това е единственият тунел, който има подземна желязна линия. По нея не може да мине влак, а само ниски вагонетки. С тях са положени огромните тръби. И сега, когато някоя от тях се развали, я откачат и изнасят с вагонетките.

Всички останали тунели са на доста по-плитко разстояние. Едно от най-големите подземни пространства е в квартал “Младост”. Първоначално е замислено подземните зали да са под гола ливада. Но по-късно се наложило да опрат в блоковете.
Системата “клан-недоклан” е родила най-интересните подземия. Това са галерии, които са проектирани за колектори, но по една или друга причина в тях не е прокаран ток. Най-дългата такава галерия започва в Студентски град и продължава над 2 километра в посока към околовръстното шосе. Строена е, за да обслужва Олимпийското село за олимпиадата в София през 1992 г. Но кандидатурата на столицата ни така и не е одобрена. Миналата зима каналът бе идеално жилище за клошарите.
От пролетта обаче до най-удобната шахта се строи жилищен блок и тя попада в заграденото от строителите пространство. Затова в момента там не влиза никой. От кандидат олимпийското минало на София в този район е останала и огромна траншея. Това обрасло с дървета дере е лъчът за метрото, който е трябвало да стигне подножието на Витоша, ако спечелим олимпиадата.
Входовете към тях и кои трасета са достъпни е тайна. От една страна, за да не изкушава ентусиастите, които искат да видят София отвътре. От друга, защото Подземният град наистина е въпрос на национална сигурност.
КОМЕНТАРИТЕ ОТ ФОРУМИТЕ:
“Току що се върнах от бомбо-убежището. Тръгнах с един прожектор, на който му свършиха батериите 20 мин. след като бях вътре… и толкова хубаво се загубих… че ако ви кажа че се озовах на другия край на града… Добре че изхода там беше на два ритника живот… лутах се из вътре плъхове колкото мене големи прилепи и да е имало не съм ги видял…
А да знаете на плъховете как страшно им светят очите… И бях сам! По едно време вече разбрах че съм се изгубил и се панирах и започнах да викам… да ама… викай на 3 метра – 4 под земята… и към 3 часа само съм обикалял!
Светих си с телефона който дори и обхват нямаше… На няколко пъти стигнах до широки помещения (галерии) каменни не видях какви са мебелите ако така мога да се изразя… Седнах на една дървена кушетка да си изям сандвича и продължих. Също така имаше желязни врати залостени със много странни ключалки – светих с телефона но неможах да видя свастика като на входа… на много места има кръстопъти… и метални отвесни стълби… план ако трябва да правя… сами се сещате че няма начин… НО!!!
На няколко от вратите пишеше нещо на немски… Аз си направих изводи… дали са верни или не… това е друг въпрос! Само знам, че там без план и без стабилен прожектор… НЯМА ДА ВЛЯЗА!!! Освен това на няколко места се спъвах в някакви “препяствия” и така хубаво падах по очи че… Плъховете ще ме изядат жив!!! Добре че намеих изход!!! Това е от мен. Съжалявам че няма снимки…
За съжаление не мога да ви разкажа нищо повече само мога да ви открехна, че има не само празни тунели и каманаци, а и много модерни зали, в които не може да се влезне току така – само с военна охрана и ако не си от BKR или GBRT надявам се, че няма да ме питате за инициалите, защото съм
Столицата е прорязана от стотици километри тунели. …  тунел на властта. Той започва от парламента, минава под Президентството, Министерския съвет, ВМА и завършва в Южния парк, в близост до Правителствена болница.  Застлан е с бетон и през него спокойно минава камион”
————–
“че в южния парк около правителствена болница има много тунели и бункери.Там съм играл като дете имашае достъп 20 метра на вътре и се стига до заключени врати.също така има подземия от парка но НДК на вече съм дърт и не съм ходил долу.
16 / 31ydara.com – Секретните тунели на България – една от най-добре пазените тайни
Вторник, 11 Юни 2013 20:20
Помня че има тунел от гарнизонното стрелбище до НДК под бул.България там също сме влизали.Представлява 30 м тунел след това голяма стая след това пак 30м тунел и т.н.Под бул.Витоша също има подземие след моста над бул.България по посока Южен парк.Сега е охр.паркинг но само 2_3 етажа а аз помня че сме се промъквали и сме слизали 5 нива но надолу е много студено.ТОВА Е ОТ МЕН УСПЕХ”

“Няма кой знае какво да се каже.По време на комунизма и докато все още имахме армия за всеки човек бе предвидено място в противобомбено скривалище.Примерно всяка къща строена в Странджа бе със стабилно бетонно мазе, което да издържи на бомба.
По план им се оставяше само молко прозорче което лесно за се циментира или превърне в абразура.Влизам съм в доста бункери.Няма нищо интересно бетон мухъл, гадни миризми.В бургаската морска градина тунелите са от периода на втората световна и никога не са използвани.Тръгват от бреговата алея на централен плаж с други входове на шадрафана и на старата детска площадка.
Под дворовете на училищата има, като там трябва да има складирани детски противогази.Повечето блокове са с бункерни мазета, като това бе изискаване от ерата на студената война.Ахелой,Каблешково, Тънково , Каменар са осеяни със стари бункери и пълни със змии и подивели кучета.Там е опорна точка при всяка една война, още от времето на Византииците.От там се вижда като на длан чак до Странджа.
В Звездец има едни смешни бункери.Повече няма да приказвам, защото това са ни местата за скривалища при опастност.Жалко е, че са неизползваеми ,без ток вода и филтри за въздух.”

ИНФО: http://www.glas.bg/280843/sekretnite-tuneli-na-blgariya.html